Германия, моя любов!- Част 1

Планът беше ясен: бърз успех, измерен в пари, високи позиции и лична удовлетвореност. Това, което последва, беше коренно различно – борба за оцеляване, която няма как да остави някого равнодушен. На крилете на наивността и младежката амбиция, побрани в един леген, започва походът на едно момче, което иска да покори Запада. „Германия, моя любов“ е автобиографична история, която никой не може да подмине, без да се засмее.

Мюнхен, есента на 2000-та. Представете си: летище, Октобърфест, и едно хлапе от София, което току-що е стъпило на немска земя. Багажът му е археологическа находка – два куфара, които помнят Живков, и един леген за всеки случай. Самочувствието му обаче е чисто ново и побира цяла Европа.

План Покори Запада стартира с гръм и трясък. Само че Западът не е гледал сценария. Реките от мед? Пресъхнали. Работата с лопата? Лопатата трябва да си я носиш от вкъщи. Евтините апартаменти? Легенда, която местните разказват за смях.

Една по една илюзиите падат като домино – но момчето е от онези, които колкото повече ги събарят, толкова по-смешно им става. В Германия – моя любов българският писател Борис Дренков разказва своята сатирична автобиография – хроника на оцеляването с повече кураж, отколкото акъл. Разказ за това как един младеж се блъска в реалността, търколва се по стълбите, става, отупва се и продължава напред – понякога в грешната посока, но винаги с усмивка. Години по-късно се завръща в България. В куфара: един тухлообразен мобифон и спомени, от които може да се напише роман.